Тази рецепта се появява в библиотека от ръкописи на Пиерпон Морган в Ню Йорк, в издание от средата на 15-и век – „Неаполитански готвачи“. В Тоскана е много популярна през 16-и век, в двора на Катерина Медичи.

              Информацията за този легендарен крем е обвита в мъгла, като има няколко истории за неговото създаване. Една от тях твърди, че е измислен в Торино, в чест на Свети Паскуале Байлон, покровител на готвачите и сладкарите, и първоначално дори е бил наричан крем Сан Байлон (crema di San Baylon). Има теории, които говорят, че е бил създаден на Балканския полуостров и се е разпространил в Италия през Венеция.

              Дзабайоне (Zabaione или Zabaglione) е една вечна италианска класика. Това е сладък и пенещ се крем, който се прави от жълтъци, захар и вино, като виното предимно е Мускат от Асти или Марсала. При направата на крема се вкарва въздух и така се получава неговият емблематичен пухкав вид.

              Според някои теории името Дзабайоне произлиза от zabaja, сладка напитка, идваща от илирийското крайбрежие, която се е консумирала във Венеция.

              В началото е бил сервиран като напитка, след това постепенно се е превърнал в кремообразен десерт, какъвто го познаваме днес. Поднасял се е с най-различни плодове, бисквити, сладка от плодове, дори гарниран с плодови сосове.

              Има рецепти като тази за еспресо дзабайоне, включваща смес от захар и жълтъци в малка чаша, която се пълни с кафе еспресо – може да се сервира дори и замразено.

По света този десерт е познат под различни имена. Във Франция се нарича сабайон, в Аржентина и Уругвай – самбайон, и е популярен не само като десерт, но и като вкус на сладолед. В днешно време този вкус може да се срещне добавен в много видове сладкиши или десерти, дори и такива, предназначени за фитнес маниаци – като енергийни барове и бисквитки.

Всичко казано дотук говори колко широко разпространен е този крем по света в наши дни, един път като крем и един път като вкус, който се включва във всякакви рецепти за десерти, сладкиши, сладоледи, торти и други. Това го превръща в една от емблемите на италианската кулинария, редом с тирамисуто, пицата и пастата.

Бон апети!