Everlasting Syllabub е популярен британски десерт, водещ своето начало от 16-и век. В миналото си е определян за дамско питие, защото е бил считан за пунш, който се прави от пресичането на сметана или прясно мляко, смесено с киселина, която най-често е била вино или сайдер. Бил е изключително популярен сред британското общество от 16-и до 19-и век.

              В началото е бил квалифициран като напитка, защото се е правел от смесването на сайдер с прясно мляко. Едва през 17-и век сайдерът започва да се заменя в рецептата със сладко бяло вино, което го превръща от напитка в десерт. Добавянето на повече вино прави консистенцията по-гъста, съответно може да се гребе с лъжица или да се добавя като глазура към десерти като английския трайфъл.

              Един от първите, който писмено споменава този разкошен десерт в своята творба „Терсит“, е Николас Юдал. Интересен факт е, че това произведение слага началото на същинската комедия като жанр в Англия; макар негови по-късни произведения да са по-дълги и с повече действия, това произведение се счита за крайъгълен камък в английската комедия.

              През 18-и век Хана Гласе публикува рецептата за разбит крем Syllabub в книгата си „Изкуството на готварството, направено просто и лесно“. Описаната от нея рецепта съдържа 1 л гъста сметана, 230 мл бяло сладко вино, сока на 2 портокала или лимона, кората на два лимона и половин кг двойно рафинирана захар. Според публикуваната от нея рецепта всичко това се разбива и се поднася в чаши. Разбитата и леко „пресечена“ сметана се отделя от алкохола и остава отгоре. Трябва да се вземе обаче под внимание, че прясното мляко и сметаната в онези дни са били доста по-плътни от тези в наши дни, затова е необходима малка корекция, преди да се премине към направата на десерт с ефекта, който са целяли тогава.

Бон апети!